процес на мислене, при който специфични детайли се игнорират, за да се фокусираме върху общи принципи.

Стадий от моралното развитие, характеризиращ се със способността на индивида да създава самостоятелно или да избера морални правила за живота и поведението си. 

Влияние на човек над другите, за да ги накара да се подчиняват при определени обстоятелства. Авторитетът е толкова необходим за децата, колкото и обичта. По време на юношеството той дори става по-важен.

Разбирана в тесен смисъл, тази дума означава войнствен характер на човека. В по-широк смисъл терминът характеризира динамизма на субект, който се утвърждава, не отбягва нито трудностите, нито борбата и още по-общо характеризира основна диспозиция, благодарение на която живото същество може да получи удовлетворяване на своите жизнени потребности, най-вече от храна и сексуално удовлетворяване.

Приспособяването на организма към нови условия. Живите същества притежават известна пластичност, благодарение на която могат да бъдат в хармония с околната среда и да поддържат равновесие на своята вътрешна среда.

Достатъчно подходящ, съответстващ, идентичен.

Самоосъзната и утвърдена индивидуалност.

Аз-концепцията е образът, който имаме за себе си. Този образ се развива по различни начини, включително чрез взаимодействието ни с важни хора в живота ни.

Пластична промяна, по време на която човек модифицира възприеманата информация и разработва нови схеми.

Ускоряване на соматичното (телесното) развитие и физиологичното съзряване на децата и тийнейджърите, изразяващо се в нарастване на теглото и размера на тялото им, както и по-ранно полово съзряване.