Е |
|---|
ЕгоЛатинска дума (ego), означаваща „Аз". На езика на психоанализата его означава онази част от личността, която уравновесява силите, действащи върху индивида, т. е. собствените му нагони (дълбоки влечения), морала му (или по-точно неговия свръх-Аз) и най-после, реалността на външния свят. | |
Екстериоризацияпроцес на генериране на външни действия, изявления и т.н. въз основа на трансформацията на редица вътрешни структури, които са се развили чрез интериоризация на външната социална активност на човек. | |
Емоционална интелигентностСпособността да разпознавате, разбирате и управлявате собствените си и чуждите емоции. | |
Емоционално развитиеПроцесът на формиране и управление на емоциите, който включва развитието на самосъзнание, емпатия и умения за справяне с емоциите. | |
Емпатия | |
ЕмпиризъмКонцепция, която доказва, че истинската картина на света се формира на базата на емпирично познание. | |
Етиканабор от морални принципи, които ръководят поведението и практиките в научните изследвания и професионалната дейност. | |
Етика в клиничната психологияПринципи и норми, управляващи професионалното поведение и практика в клиничната психология. | |