Прескочи на основното съдържание

Използвайте този азбучен указател за да прегледате речника

Други | А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ъ | Ь | Ю | Я | Всички

Е

Его

Латинска дума (ego), означаваща „Аз". На езика на психоанализата его означава онази част от личността, която уравновесява силите, действащи върху индивида, т. е. собствените му нагони (дълбоки влечения), морала му (или по-точно неговия свръх-Аз) и най-после, реалността на външния свят.


Екстериоризация

процес на генериране на външни действия, изявления и т.н. въз основа на трансформацията на редица вътрешни структури, които са се развили чрез интериоризация на външната социална активност на човек.


Емоционална интелигентност

Способността да разпознавате, разбирате и управлявате собствените си и чуждите емоции.


Емоционално развитие

Процесът на формиране и управление на емоциите, който включва развитието на самосъзнание, емпатия и умения за справяне с емоциите.


Емпатия

Съпреживяване, афективно общуване


Емпиризъм

Концепция, която доказва, че истинската картина на света се формира на базата на емпирично познание.


Етика

набор от морални принципи, които ръководят поведението и практиките в научните изследвания и професионалната дейност.


Етика в клиничната психология

Принципи и норми, управляващи професионалното поведение и практика в клиничната психология.