Кризата на седмата година е ключов период в развитието на всяко дете, маркиран от началото на училищния етап и значителни физически, емоционални и психологически промени. Преходът към училищната среда създава предизвикателства, свързани с адаптацията към нови социални изисквания и академични задачи, което може да доведе до симптоми, обикновено описвани като "училищна невроза". Тези симптоми включват повишена тревожност, страх от неуспех, нарушения в храненето, и затруднения в адаптирането към правилата и дисциплината на училището.
Особено важно е разбирането на Лев Виготски за тази възрастова криза, който подчертава диференциацията между вътрешните преживявания и външното поведение на детето. Това е време, когато децата започват да осъзнават и оценяват своите емоции, да обобщават своите преживявания, водещо до изграждането на самооценка и самолюбие.
Поведенческите характеристики, сигнализиращи за кризата, обхващат забавяне в отговорите на детето към възрастните, спорове, непослушание, използване на хитрости и поява на капризи. Изразено е желанието за самостоятелност и проявление на самостоятелни дейности, както и тенденцията към имитация на възрастните и насоченост към собствения външен вид.
Основни поведенчески характеристики на детето, които действат като признаци за появата на кризата на седмата година са:
- пауза – времевият интервал между обръщението на възрастния към детето (указание, изискване, заповед) и реакцията на детето (детето „сякаш не чува“). Обикновено това се отнася за най-познатите действия, режимните моменти (измиване на ръцете преди хранене, миене на зъбите преди лягане и т.н.);
- спор – реакция, при която детето в отговор на искането (молбата, заповедта) започва да оспорва необходимостта от извършване на това действие или времето на неговото изпълнение, често се отнася до поведението на други членове на семейството („защо на сестра ми е позволено, а на мен не“);
- непослушание – неспазване на обичайните изисквания или разпоредби, което може да възникне без оспорване на изискването, без изразяване на несъгласие;
- хитрост – нарушаване на обичайните изисквания на възрастния в скрита форма, което по правило има игрови характер. Например, вместо да си измие ръцете, детето влиза в банята, прекарва известно време там, дори може да си играе с вода и се връща, бидейки „разкрито“, казва, че „е забравило“ и спокойно отива да си измие ръцете;
- поведение на възрастен – особен тип маниерничене, детето се държи предизвикателно „като възрастен“, което се изразява на вербално равнище в благоразумие, а на поведенческо - в карикатурна зрялост;
- външен вид – внимание към собствения външен вид, аргументи за облеклото („Не съм малък за да нося това“);
- инат – детето настоява на своето не защото иска или не иска нещо, а защото вече е изразило желание или нежелание;
- взискателност - настояване на своето, натрапчиво напомняне за обещаното;
- капризи – като реакция на неуспех или като продължение на взискателността или ината;
- остра реакция на критика – бурна и неадекватна реакция, когато детето получава критични забележки вместо очаквани похвали в отговор на демонстриране на някакви умения, резултати от своята дейност (то се обижда, тръшва вратата, казва, че възрастният не разбира нищо, вика и т.н.);
- общи въпроси – в общуването между детето и възрастния възникват нови теми, които не са свързани с реални ежедневни събития и конкретни ситуации. Те могат да се отнасят към живота на други планети, както и до мястото на детето в разширеното семейство, морални и етични въпроси, произхода на живота и др.;
- самостоятелност – желанието да направи нещо ново, което не е част от отговорностите на детето;
- самостоятелна дейност – стремеж към неигрови дейности, постепенно заместващи във времето играта и в същото време отказване от обичайни досега видове продуктивни дейности (най-често - рисуване).
За да се подпомогне детето през този сложен период, е съществено родителите и образователните специалисти да осигурят стабилна подкрепа, разбиране и внимание към преживяванията на подрастващия. Важно е също така да се насърчава откритият диалог, да се предлагат подходящи стратегии за справяне със стреса и да се подкрепят интересите и хобитата на детето, за да се подпомогне неговото позитивно самочувствие и адаптация към новата училищна среда.
Как да помогнем да детето по време на кризата на седмата година?
Опознаване на новата социална среда на детето: Разговаряйте с детето за неговите преживявания в училище и за новите му приятели. Питайте го какво му харесва и какво не в новата среда, как се чувства, и какви са разликите между правилата в училище и тези у дома.
Задаване на отворени въпроси: Помогнете на детето да изразява своите мисли и чувства чрез отворени въпроси. Това ще му позволи да споделя за своите преживявания и да развие умения за решаване на проблеми.
Даване на по-големи отговорности: Повишавайте нивото на отговорностите, които възлагате на детето, за да насърчите неговата самостоятелност и увереност.
Разказване на лични истории: Споделяйте с детето истории от вашето детство, особено такива, които отразяват подобни предизвикателства, пред които то може да се намира.
Показване на безусловна любов: Уверете детето, че вашата любов и ценност към него не зависят от неговите оценки в училище. Подчертайте значението на усилията и личното развитие.
Подкрепа за хобита и интереси: Насърчавайте и подкрепяйте интересите на детето, като го запишете на допълнителни курсове или клубове. Помогнете му да изгради приятелства с деца, които имат сходни интереси.
Успокояване и търпение: Покажете търпение и разбиране към преживяванията на детето през този транзитен период. Бъдете там, за да подкрепите и успокоите детето, когато преживява трудности.
Създаване на структурирана среда у дома: Осигурете ясна и предсказуема рутина у дома, която помага на детето да се чувства сигурно и подкрепено.
Като родител, вашата подкрепа и разбиране са ключови за успешното преодоляване на кризата на седмата година. Работете за създаването на подкрепяща и обичаща среда, която помага на детето да се адаптира към новите предизвикателства.